Loading...

„Бащите“ на хладилника

„Бащите“ на хладилника

Изследвания показват, че човек отваря вратата на хладилника си средно по 12 пъти на ден. Изобщо, този уред е станал толкова неразделна част от нашето ежедневие, че отдавна го приемаме като даденост в кухнята си. Съвременните производители предлагат все по-прецизно работещи хладилници, с все повече възможности да запазим храната си по-дълго в по-здравословна среда. И малцина се замислят, че за да се получи уредът, който познаваме днес, е изминат дълъг път. А различни учени и изобретатели внасят по нещо ново, за да може той да се развива и усъвършенства.

Има изобретения, които се появяват след като на някого му хрумва гениална идея. Но хладилникът не идва на света изведнъж, макар че хората от векове се опитват да запазят храната си за по-дълго. На човечеството му се налага да чака доста, преди да започнат да се появяват реални резултати.

През 1755 г. шотландският учен Уилям Кълън прави първия опит за изкуствено замразяване. Той използва помпа, за да създаде частичен вакуум в контейнер с етер. Само че изобретението не носи практическа полза и усилията на учения от Глазгоу бързо са забравени.

Но това не означава, че опитите спират. През 1805 г. американецът Оливър Еванс успява да затвори цикъла на парово-компресионното охлаждане, за да произвежда лед. Малко по-късно, през 1820 г. прочутият британски учен Майкъл Фарадей, покрай другите си открития, прави изследвания върху втечнения амоняк и други газове, което също дава тласък на работата по създаването на бъдещия охлаждащ уред.

През 1834 г. американският откривател Джейкъб Пъркинс успява да създаде по-успешен вариант на уред, способен да произвежда лед. Затова именно той често е определян като „бащата“ на съвременния хладилник. Макар че до появата му има да се измине още дълъг път.

Част от този път е делото на американския изобретател Джон Гори. Всъщност, той започва кариерата си като лекар. Едва по-късно се захваща с опитите, свързани с охлаждането. През 1833 г. се заселва в пристанищния град Апачикола във Флорида. Тъй като, за да се осигури лед, се налага да бъде пренасян с лодки чак от северните езера, д-р Гори започва да мисли варианти за създаването на изкуствен лед. Успехът идва през 1842 г. Лекарят получава и първия патент № 8080 за машина за лед. През 1845 г. той дори се отказва от лекарската си практика, за да се отдаде на новото си начинание. Но бизнесът в крайна сметка не потръгва.

В края на 50-те години на ХIХ в. фреският инженер Фердинанд Каре успява да създаде първия абсорбационен хладилник, като използва вода и сярна киселина. След това започва да използва амоняк като охлаждащ агент. Патентова изобретението си през 1860 г. и през 1862 г. го представя на Универсалното изложение в Лондон. Машината на Каре може да произвежда 200 килограма лед на час.

Развитието на хладилната технология се дължи на изследването на промяната на температурата на газа при неговото адиабатно свободно разширение, известно в науката като ефект на Джаул-Томсън /1852 г./, именувано на британските физици Джеймс Джаул и Уилям Томсън. Ефектът на Джаул-Томсън става основа в търсенията на германския инженер и изобретател Карл фон Линде. Изобретенията му носят успех и в края на столетието изобретателят създава концерна „Линде“, който съществува и до днес.

Разбира се, съвременният хладилник започва да се оформя и да навлиза масово в домовете едва през ХХ в. след като са създадени електрическите уреди.

Technowelt предлага голямо разнообразие от хладилници на водещи световни производители с различни размери. При нас могат да се намерят както по-достъпни варианти, така и супермодерни уреди, които са в състояние да задоволят и най-взискателния клиент.

Вашият коментар

Quick Navigation
×
×

Cart